належащо - прилагателно име, ср.р., ед.ч., основна форма - належащ належащ основна форма належащ м.р., ед.ч. належащия м.р., ед.ч., непълен член належащият м.р., ед.ч., пълен член належаща ж.р., ед.ч. належащата ж.р., ед.ч., членувано належащо ср.р., ед.ч. належащото ср.р., ед.ч., членувано належащи мн.ч. належащите мн.ч., членувано належащо - глагол, сег.деят.прич., ед.ч., ср.р., основна форма - належа належа основна форма належа сег.вр., 1л., ед.ч. належиш сег.вр., 2л., ед.ч. належи сег.вр., 3л., ед.ч. належим сег.вр., 1л., мн.ч. належите сег.вр., 2л., мн.ч. належат сег.вр., 3л., мн.ч. належах мин.св.вр., 1л., ед.ч. належа мин.св.вр., 2л., ед.ч. належа мин.св.вр., 3л., ед.ч. належахме мин.св.вр., 1л., мн.ч. належахте мин.св.вр., 2л., мн.ч. належаха мин.св.вр., 3л., мн.ч. належех мин.несв.вр., 1л., ед.ч. належеше мин.несв.вр., 2л., ед.ч. належеше мин.несв.вр., 3л., ед.ч. належехме мин.несв.вр., 1л., мн.ч. належехте мин.несв.вр., 2л., мн.ч. належеха мин.несв.вр., 3л., мн.ч. належи повелително наклонение, ед.ч. належете повелително наклонение, мн.ч. належал мин.деят.св.прич., ед.ч., м.р. належалия мин.деят.св.прич., ед.ч., м.р., непълен член належалият мин.деят.св.прич., ед.ч., м.р., пълен член належала мин.деят.св.прич., ед.ч., ж.р. належалата мин.деят.св.прич., ед.ч., ж.р., членувано належало мин.деят.св.прич., ед.ч., ср.р. належалото мин.деят.св.прич., ед.ч., ср.р., членувано належали мин.деят.св.прич., мн.ч. належалите мин.деят.св.прич., мн.ч., членувано належел мин.деят.несв.прич., ед.ч., м.р. належелия мин.деят.несв.прич., ед.ч., м.р., непълен член належелият мин.деят.несв.прич., ед.ч., м.р., пълен член належела мин.деят.несв.прич., ед.ч., ж.р. належелата мин.деят.несв.прич., ед.ч., ж.р., членувано належело мин.деят.несв.прич., ед.ч., ср.р. належелото мин.деят.несв.прич., ед.ч., ср.р., членувано належели мин.деят.несв.прич., мн.ч. належелите мин.деят.несв.прич., мн.ч., членувано [няма форма] мин.страд.прич., ед.ч., м.р. [няма форма] мин.страд.прич., ед.ч., м.р., непълен член [няма форма] мин.страд.прич., ед.ч., м.р., пълен член [няма форма] мин.страд.прич., ед.ч., ж.р. [няма форма] мин.страд.прич., ед.ч., ж.р., членувано [няма форма] мин.страд.прич., ед.ч., ср.р. [няма форма] мин.страд.прич., ед.ч., ср.р., членувано [няма форма] мин.страд.прич., мн.ч. [няма форма] мин.страд.прич., мн.ч., членувано належащ сег.деят.прич., ед.ч., м.р. належащия сег.деят.прич., ед.ч., м.р., непълен член належащият сег.деят.прич., ед.ч., м.р., пълен член належаща сег.деят.прич., ед.ч., ж.р. належащата сег.деят.прич., ед.ч., ж.р., членувано належащо сег.деят.прич., ед.ч., ср.р. належащото сег.деят.прич., ед.ч., ср.р., членувано належащи сег.деят.прич., мн.ч. належащите сег.деят.прич., мн.ч., членувано належейки деепричастие належащо - наречие, основна форма, основна форма - належащо належащо основна форма |